Проучване: през 2019 се наблюдава рекордна загуба на лед в Гренландия

Айсберг в залива Диско, близо до Илулисат, Гренландия. Масивният ледник на Гренландия загуби рекордно количество лед през 2019 г., завършвайки кратък период на по-умерена загуба на лед. Кредит: НАСА / Сакия Мадлен

 

Гренландия постави нов рекорд за загуба на лед през 2019 г., като изхвърли най-много маса от гигантската си ледена покривка в сравнение с всяка друга година от поне 1948-ма насам.

Голямата загуба - 532 милиарда тона - е рязко обръщане на тенденцията на по-умерена скорост на стопяване, наблюдавана през предходните две години. И тя надминава предишния рекорд на Гренландия от 464 милиарда тона, поставен през 2012 г. Рекордното количество разтопен лед вероятно ще повиши средното световно морско равнище с 1,5 милиметра. Използвайки хипотетично сравнение, цялата тази разтопена от леда вода би покрила целия щат Калифорния с повече от 4 фута (1,2 метра) вода.

Резултатите от проучването бяха публикувани на 20-ти август в списанието Communications Earth & Environment.

„Това, което намерих за интересно, е толкова голямата променливост на степента на загуба за ледника на Гренландия“, казва Алекс Гарднър, изследовател в лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Южна Калифорния и съавтор на проучването. „Годините 2017 и 2018 бяха сравнително умерени след десетилетие на рекордни загуби, а след това през 2019 г. повишената загуба на лед се върна, за да постави нов рекорд.“

За да предостави очакваните количества на загубите на лед за изследването, международен екип от учени, включително Гарднър, комбинира измервания от спътниците GRACE и GRACE Follow-On (Gravity Recovery and Climate Experiment) с данни от компютърни модели, симулиращи снеговалеж и топене на ледниците на Гренландия.

С полети извършени между 2002 и 2017 г., сателитите близнаци GRACE измерват гравитационното издърпване, упражнявано от масивни тела като ледниците: Докато един спътник преминава над гравитационна „неравност“ на земната повърхност, той се ускорява малко, променяйки така разстоянието между него и близнака му сателит. Прецизните измервания на тези промени биха довели до изчисляването на "теглото" или масата на обекта отдолу.

GRACE-FO пое щафетата през 2018 г. и продължава да наблюдава промените в ледената маса. Заедно двете мисии на GRACE осигуряват запис на общите годишни промени в ледената маса, който вече наближава 20 години, което позволява на учените да видят значими глобални тенденции и вариации от година на година. Въпреки близо едногодишна дупка в записа на данните от GRACE до GRACE-FO (юли 2017 г. до май 2018 г.), общата годишна промяна в ледената маса може да бъде измерена точно.

Новите открития показват, че свързаните с климата промени в метеорологичните модели над Гренландия са основна причина за големия процент на загуба на лед на острова, според глациологът Инго Сасген от Института Алфред Вегенер в Бремерхафен, Германия, който ръководи изследването. Петте години с най-големи загуби са настъпили през последното десетилетие.

"Все по-често имаме стабилни [атмосферни] системи с високо налягане над ледената покривка, които благоприятстват притока на по-топъл въздух от средните географски  ширини, едно от условията, насърчаващи стопяването", казва Сасген. Подобен модел се наблюдава и през предходната рекордна 2012 година.

Годините 2017 и 2018 бяха необичайно студени и снежни, добавя Сасген, което доведе до по-скромен, но все още изразен спад в „масовия баланс“ на Гренландия - разликата между леда, добавен от снеговалеж и извадения както от топенето на леда, така и от леда, който се влива в океана по краищата на ледения лист.

През 2019 г. Гренландия се върна към модела, по-разпространен през последните години: по-ниски темпове на снеговалеж в сравнение с дългосрочната средна стойност. Компютърното моделиране на регионалния климат помогна да се разкрият метеорологичните ефекти, като продължително високо атмосферно налягане и произтичащият от него топъл въздух.

Докато новото проучване подобрява разбирането на атмосферните ефекти върху арктическия лед, други, като например Oceans Melting Greenland (OMG) на НАСА, проследяват ефектите на океана. И двете са критични за формиране на цялостната картина на промените през десетилетията.

"Когато погледнете записите като цяло, започвате да виждате как дългосрочната тенденция става все по-ясна", казва Гарднър.

JPL управлява мисията GRACE и ръководи мисията GRACE-FO за Отдела за наука за Земята на НАСА в дирекция „Научни мисии“ в централата на НАСА във Вашингтон. GRACE и GRACE-FO са мисии изградени на базата на партньорства между НАСА и Германския аерокосмически център, и НАСА и Германския изследователски център за геонауки. Базирайки се в Пасадена, Калифорния, Калтех управлява JPL за НАСА.

Тази статия първоначално бе публикувана в climate.nasa.gov. Прочетете оригиналната статия тук.